Жанина Илиева: Съхраняването на българския дух може да стане единствено чрез езика
Съхраняването на българския дух, на българщината може да стане единствено чрез езика, каза преподавателят по български език и литература Жанина Илиева. Тя е и председател на Клуба на дейците на културата в Ловеч, част е и от инициативната група „За езика и рода български“, чиято идея да се работи за опазване на българския език от ненужни чуждици и за защита на богатството на родното слово. Инициативната група е създадена в Ловеч преди година от представители на културни институции в града по идея на ловчалията Любомир Банчев, който е бизнесмен с интереси към историята, изкуството и литературата. Илиева припомни, че в тази инициативна група са включени граждани, представители на Регионална библиотека „Беню Цонев“, Клуба на дейците на културата, Ловчанско читалище „Наука – 1870 г.“. Координатор е Любомир Банчев. „Занимаваме се с тази тема, защото смятаме, че в съвременното общество понякога езикът не заема достатъчно почетно място, което заслужава и то българският език. Нормално е в глобализиращ се свят да нахлуват чуждици и все повече да ги търсим и заради технологиите. Но смятам, че съхраняването на българския дух, на българщината може да стане единствено и само чрез езика. От инициативната група са организирали редица срещи в училищата по темата за опазване на българския език. „Срещнахме подкрепата от учителските колективи, като идеята е, разговаряйки с преподавателите, те да обръщат внимание в ежедневната си работа върху езика и конкретно върху съхраняването на чистотата му. Ако можем една българска дума да не я заменяме с чуждица, това ще бъде един малък успех“, добави преподавателят. По думите й най-лесно чуждите думи попадат в езика, в ежедневието, в бита чрез медиите. „Даваме си ясна сметка за това, но смятам, че има и начин да се противодейства и това е хубавата книга. Затова има различни инициативи, свързани с четенето и насърчаването му. Според мен, когато детето успее да се докосне до книгата, да чете, да използва дори по-стари български думи в речта си или поне да попита какво означават те, пак сме постигнали нещо“, каза още Жанина Илиева. По думите й четящото дете пише добре, има повече умения за създаването на различните видове текстове. Според нея до 7 клас не е толкова страшна тенденцията за навлизане на чужди думи. „Децата все още се ориентират в езика, в начините на съчетаване на словото. Проблемът идва при по-големите ученици, които са под влияние на медиите и на по-силното влияние на технологиите“, посочи още Илиева. По думите й използването на чуждици идва и от желанието да се изкараме по-умни, че сме нещо повече от другите. „Това донякъде е от липса на самочувствие на българи, които добре владеят и познават богатството на българския език и слово. Смятаме, че ако употребим чужда дума, ще се почувстваме по-важни“, добави Илиева. Тя заяви още, че трябва да се познава богатството на езика и да му се доверим. Разбирането, че езикът е част от нашето минало, национална идентичност, доверието към него може да ни помогне да оцелеем като нация, да вървим напред, посочи още Жанина Илиева, която повече от 10 години е била журналист, 26 години е учител, също е и редактор на книги. Съдейки по своя опит, според нея сериозен проблем е грамотността. „Трябва наистина да се започне от училище с голяма строгост и изисквания към работата с учениците, защото истината е, че ако едно дете до края на 4 клас не получи основна, базова грамотност, после вече става много трудно“, заяви още преподавателят. Тя каза още, че една от инициативите на групата „За езика и рода български“, свързана грамотността и с избягване на чуждиците, бе организираното наскоро езиково състезание „Българският език без чуждици“. То бе насочено към насърчаване на учениците да използват родния си език чисто и грамотно, без излишни чуждици, да развиват умения за създаване на текстове с правилна езикова форма. В него се включиха 49 ученици ловешките училища. Според възрастовата група писаха по темите: „Отмъщението на думите”, „Какво ще се случи с езиците през 2080 година, „Българският език в дигиталната епоха – приспособяване или обезличаване”. Журито от преподаватели по български език и литература оцениха творбите по оригиналност, езиково богатство, отсъствие на чуждици, структура и стил. Резултатите от състезанието ще бъдат обявени на 24 май по време на церемония по връчване на ежегодните персонални награди на изявени дейци в областта на образованието и възпитанието - барелеф „Св. св. Кирил и Методий“, съобщи още Жанина Илиева.
|
|
Авторът и перото
Рисковете от новата функция на Amazon Kindle "Ask This Book"
В статията на италианската писателка и културна работничка Киара Валерио (Chiara Valerio), публикувана в ежедневника "Ла Република" на 7 януари 2026 година, се разглежда нова и интересна инициатива на Amazon Kindle, наречена "Ask This Book". Тази иновация, коя ...
Валери Генков
|
Авторът и перото
Гъртруд Стайн разкрива тайните на Париж чрез Алис Б. Токлас
На българския книжен пазар за първи път се появява „Автобиографията на Алис Б. Токлас“ от Гъртруд Стайн. Тази значима творба предлага уникален поглед върху художествения живот в Париж през първата половина на ХХ век, включвайки спомени за известни ...
Ангелина Липчева
|
Железният гигант: Преосмисляне на историята и моралните уроци
Валери Генков
|
Авторът и перото
Клаудия Грациани и Мауро Ди Кастро бяха номинирани за специални награди на Международната литературна награда Латина
По време на церемония за награждаване на Международния литературен конкурс в италианския град Латина, две имена в литературата се срещнаха и откриха важни общи теми в своето творчество. Мауро Ди Кастро и неговият колега, също награден автор, влязоха в диалог, ...
Валери Генков
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
Литературен обзор
Библиотека „Петър Стъпов“ с нови възможности за обучение на възрастни
Регионалната библиотека „Петър Стъпов“ в Търговище получи акредитация в сектор „Образование за възрастни“ по програма „Еразъм +“. Това открива нови възможности за обучение на възрастни, съобщи библиотекарят Ася Атанасова.
С ...
Ангелина Липчева
|
Авторът и перото
Клаудия Грациани и Мауро Ди Кастро бяха номинирани за специални награди на Международната литературна награда Латина
По време на церемония за награждаване на Международния литературен конкурс в италианския град Латина, две имена в литературата се срещнаха и откриха важни общи теми в своето творчество. Мауро Ди Кастро и неговият колега, също награден автор, влязоха в диалог, ...
Валери Генков
|
Златното мастило
Красимир Йорданов: "Хората боледуват от смартфон самота"
Добрина Маркова
|
На бюрото
Учените предвиждат глобално разширяване на кризата с горските пожари
Валери Генков
|
В последните години горските пожари привлякоха вниманието на обществеността с опустошителните си последици в западната част на Съединените щати и Канада. В опит да разберат по-добре тази унищожителна тенденция, учените се обърнаха към един по-ранен период, известен като Средновековната климатична аномалия, когато части от Северна Америка наблюдаваха значителни повишения на температурата и честота ...
|
Литературен обзор
Франческа Сфорца организира клуб за четене в Торино с известни автори
Ангелина Липчева
|
|
16:20 ч. / 23.05.2025
Автор: Ангелина Липчева
|
Прочетена 7147 |
|
Съхраняването на българския дух, на българщината може да стане единствено чрез езика, каза преподавателят по български език и литература Жанина Илиева. Тя е и председател на Клуба на дейците на културата в Ловеч, част е и от инициативната група „За езика и рода български“, чиято идея да се работи за опазване на българския език от ненужни чуждици и за защита на богатството на родното слово.
Инициативната група е създадена в Ловеч преди година от представители на културни институции в града по идея на ловчалията Любомир Банчев, който е бизнесмен с интереси към историята, изкуството и литературата.
Илиева припомни, че в тази инициативна група са включени граждани, представители на Регионална библиотека „Беню Цонев“, Клуба на дейците на културата, Ловчанско читалище „Наука – 1870 г.“. Координатор е Любомир Банчев. „Занимаваме се с тази тема, защото смятаме, че в съвременното общество понякога езикът не заема достатъчно почетно място, което заслужава и то българският език. Нормално е в глобализиращ се свят да нахлуват чуждици и все повече да ги търсим и заради технологиите. Но смятам, че съхраняването на българския дух, на българщината може да стане единствено и само чрез езика.
От инициативната група са организирали редица срещи в училищата по темата за опазване на българския език. „Срещнахме подкрепата от учителските колективи, като идеята е, разговаряйки с преподавателите, те да обръщат внимание в ежедневната си работа върху езика и конкретно върху съхраняването на чистотата му. Ако можем една българска дума да не я заменяме с чуждица, това ще бъде един малък успех“, добави преподавателят.
По думите й най-лесно чуждите думи попадат в езика, в ежедневието, в бита чрез медиите. „Даваме си ясна сметка за това, но смятам, че има и начин да се противодейства и това е хубавата книга. Затова има различни инициативи, свързани с четенето и насърчаването му. Според мен, когато детето успее да се докосне до книгата, да чете, да използва дори по-стари български думи в речта си или поне да попита какво означават те, пак сме постигнали нещо“, каза още Жанина Илиева.
По думите й четящото дете пише добре, има повече умения за създаването на различните видове текстове.
Според нея до 7 клас не е толкова страшна тенденцията за навлизане на чужди думи. „Децата все още се ориентират в езика, в начините на съчетаване на словото. Проблемът идва при по-големите ученици, които са под влияние на медиите и на по-силното влияние на технологиите“, посочи още Илиева.
По думите й използването на чуждици идва и от желанието да се изкараме по-умни, че сме нещо повече от другите. „Това донякъде е от липса на самочувствие на българи, които добре владеят и познават богатството на българския език и слово. Смятаме, че ако употребим чужда дума, ще се почувстваме по-важни“, добави Илиева.
Тя заяви още, че трябва да се познава богатството на езика и да му се доверим. Разбирането, че езикът е част от нашето минало, национална идентичност, доверието към него може да ни помогне да оцелеем като нация, да вървим напред, посочи още Жанина Илиева, която повече от 10 години е била журналист, 26 години е учител, също е и редактор на книги.
Съдейки по своя опит, според нея сериозен проблем е грамотността. „Трябва наистина да се започне от училище с голяма строгост и изисквания към работата с учениците, защото истината е, че ако едно дете до края на 4 клас не получи основна, базова грамотност, после вече става много трудно“, заяви още преподавателят.
Тя каза още, че една от инициативите на групата „За езика и рода български“, свързана грамотността и с избягване на чуждиците, бе организираното наскоро езиково състезание „Българският език без чуждици“. То бе насочено към насърчаване на учениците да използват родния си език чисто и грамотно, без излишни чуждици, да развиват умения за създаване на текстове с правилна езикова форма. В него се включиха 49 ученици ловешките училища.
Според възрастовата група писаха по темите: „Отмъщението на думите”, „Какво ще се случи с езиците през 2080 година, „Българският език в дигиталната епоха – приспособяване или обезличаване”. Журито от преподаватели по български език и литература оцениха творбите по оригиналност, езиково богатство, отсъствие на чуждици, структура и стил. Резултатите от състезанието ще бъдат обявени на 24 май по време на церемония по връчване на ежегодните персонални награди на изявени дейци в областта на образованието и възпитанието - барелеф „Св. св. Кирил и Методий“, съобщи още Жанина Илиева.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Джани Родари напомня, че новата година зависи от нашите действия
Ритуалът на Нова година е древна традиция, която се повтаря всяка година без съществени промени. Той символизира момент на равносметка, но най-вече надежди за бъдещето. Италианският поет и учител Джани Родари (Gianni Rodari) в своята стихотворна творба "О, ...
|
Избрано
Възможността за пътуване във времето остава завладяваща концепция
Тъй като годината 2025 бързо приближава края си, е време да обърнем страниците на календарите и да вдигнем тост за успехите на 2026. В тази колекция от истории ще се запознаем с различни концепции за времето, ще научим как да построим часовник с помощта на ...
|
Книгата за рекордите на Гинес: Това е най-голямото новогодишно посрещане в света
|
Ако сте поропуснали
Агата Кристи е "жената на годината" според "Република"
В последния брой на "Република", изданието "Il Venerdi" посвещава своята корица на гения на Агата Кристи. Илюстраторът Паоло Металди описва как Кристи ни гледа предизвикателно, а корицата включва шахматна дъска, която е едно от най-запомнящите се приключения ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |