Жанина Илиева: Съхраняването на българския дух може да стане единствено чрез езика
Съхраняването на българския дух, на българщината може да стане единствено чрез езика, каза преподавателят по български език и литература Жанина Илиева. Тя е и председател на Клуба на дейците на културата в Ловеч, част е и от инициативната група „За езика и рода български“, чиято идея да се работи за опазване на българския език от ненужни чуждици и за защита на богатството на родното слово. Инициативната група е създадена в Ловеч преди година от представители на културни институции в града по идея на ловчалията Любомир Банчев, който е бизнесмен с интереси към историята, изкуството и литературата. Илиева припомни, че в тази инициативна група са включени граждани, представители на Регионална библиотека „Беню Цонев“, Клуба на дейците на културата, Ловчанско читалище „Наука – 1870 г.“. Координатор е Любомир Банчев. „Занимаваме се с тази тема, защото смятаме, че в съвременното общество понякога езикът не заема достатъчно почетно място, което заслужава и то българският език. Нормално е в глобализиращ се свят да нахлуват чуждици и все повече да ги търсим и заради технологиите. Но смятам, че съхраняването на българския дух, на българщината може да стане единствено и само чрез езика. От инициативната група са организирали редица срещи в училищата по темата за опазване на българския език. „Срещнахме подкрепата от учителските колективи, като идеята е, разговаряйки с преподавателите, те да обръщат внимание в ежедневната си работа върху езика и конкретно върху съхраняването на чистотата му. Ако можем една българска дума да не я заменяме с чуждица, това ще бъде един малък успех“, добави преподавателят. По думите й най-лесно чуждите думи попадат в езика, в ежедневието, в бита чрез медиите. „Даваме си ясна сметка за това, но смятам, че има и начин да се противодейства и това е хубавата книга. Затова има различни инициативи, свързани с четенето и насърчаването му. Според мен, когато детето успее да се докосне до книгата, да чете, да използва дори по-стари български думи в речта си или поне да попита какво означават те, пак сме постигнали нещо“, каза още Жанина Илиева. По думите й четящото дете пише добре, има повече умения за създаването на различните видове текстове. Според нея до 7 клас не е толкова страшна тенденцията за навлизане на чужди думи. „Децата все още се ориентират в езика, в начините на съчетаване на словото. Проблемът идва при по-големите ученици, които са под влияние на медиите и на по-силното влияние на технологиите“, посочи още Илиева. По думите й използването на чуждици идва и от желанието да се изкараме по-умни, че сме нещо повече от другите. „Това донякъде е от липса на самочувствие на българи, които добре владеят и познават богатството на българския език и слово. Смятаме, че ако употребим чужда дума, ще се почувстваме по-важни“, добави Илиева. Тя заяви още, че трябва да се познава богатството на езика и да му се доверим. Разбирането, че езикът е част от нашето минало, национална идентичност, доверието към него може да ни помогне да оцелеем като нация, да вървим напред, посочи още Жанина Илиева, която повече от 10 години е била журналист, 26 години е учител, също е и редактор на книги. Съдейки по своя опит, според нея сериозен проблем е грамотността. „Трябва наистина да се започне от училище с голяма строгост и изисквания към работата с учениците, защото истината е, че ако едно дете до края на 4 клас не получи основна, базова грамотност, после вече става много трудно“, заяви още преподавателят. Тя каза още, че една от инициативите на групата „За езика и рода български“, свързана грамотността и с избягване на чуждиците, бе организираното наскоро езиково състезание „Българският език без чуждици“. То бе насочено към насърчаване на учениците да използват родния си език чисто и грамотно, без излишни чуждици, да развиват умения за създаване на текстове с правилна езикова форма. В него се включиха 49 ученици ловешките училища. Според възрастовата група писаха по темите: „Отмъщението на думите”, „Какво ще се случи с езиците през 2080 година, „Българският език в дигиталната епоха – приспособяване или обезличаване”. Журито от преподаватели по български език и литература оцениха творбите по оригиналност, езиково богатство, отсъствие на чуждици, структура и стил. Резултатите от състезанието ще бъдат обявени на 24 май по време на церемония по връчване на ежегодните персонални награди на изявени дейци в областта на образованието и възпитанието - барелеф „Св. св. Кирил и Методий“, съобщи още Жанина Илиева.
|
|
Авторът и перото
Нова буря от обвинения и спекулации за влиянието на Мегън върху Хари
Принц Хари и Мегън Маркъл отново са в центъра на общественото внимание, след като говорител на херцога на Съсекс определи новата биография на принца като „безумна конспирация“. Реакцията идва след публикации на автора Том Бауър, който е известен с ...
Валери Генков
|
Авторът и перото
От Лилехамер до Мексико: Лумхолц и неговото непознато пътешествие в историята
Карл Лумхолц, име, което не е особено познато на много хора. Въпреки това, благодарение на книгата „Призракът на Лумхолц“, написана от Мортен А. Стрьокснес, можем да се запознаем с приключенията на този норвежки изследовател, живял между XIX и XX в ...
Добрина Маркова
|
Ирен Виола подчертава, че най-лошите оценки идват от нас самите
Ангелина Липчева
|
Авторът и перото
Да бягаш от войната, но дали можеш да избягаш от себе си?
"Римпатрио" (Rimpatrio) е дебютният роман на писателката Ева Гуера (Eve Guerra). Книгата е частично автобиографична и разказва историята на италиано-френско семейство, състоящо се от трима братя и една сестра. Най-голямото от братята, Джовани (Giovanni), откри ...
Ангелина Липчева
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
Литературен обзор
Какво ще направиш ако видиш дракон и никой не ти вярва, Гуидо Куарцо знае
В последните години литературата за деца и младежи се обогатява с нови и интересни заглавия. Сред тях е "Саламандър" от Гуидо Куарцо (Guido Quarzo). Книгата представя история, която не само привлича вниманието на младите читатели, но и им предлага дълбочина и ...
Добрина Маркова
|
На бюрото
Алиса Заноти представя емоционалния портрет на Амелия Росели в новата си книга
Историята на Амелия (Амелия Росели) започва на острова, който шепти. Авторката Алиса Заноти, родена в Болоня и живееща в Торино, разказва за Карло Росели, който е изпратен в изгнание на остров Липари, описвайки го като "затвор без решетки". В своята дебютна кн ...
Добрина Маркова
|
Литературен обзор
Краят на мистерията Банкси: Истинската самоличност на анонимния художник е разкрита след години на тайни?
Валери Генков
|
Златното мастило
Младежки литературен фестивал "Черноморска пролет" обединява автори и читатели
Добрина Маркова
|
Първото издание на Международния младежки литературен фестивал "Черноморска пролет" бе официално открито в Регионалната библиотека "Пейо К. Яворов“ в Бургас.
На събитието, което е част от първото издание на Международния младежки литературен фестивал "Черноморска пролет", присъстваха множество автори, издатели и преводачи. Програмата, която ще продължи до 14 март, предлага на участниците ун ...
|
На бюрото
Соломонсон не успя да разбере Ерна, но Стефан Цвайг със сигурност разкри нещо за нас
Добрина Маркова
|
|
16:20 ч. / 23.05.2025
Автор: Добрина Маркова
|
Прочетена 7147 |
|
Съхраняването на българския дух, на българщината може да стане единствено чрез езика, каза преподавателят по български език и литература Жанина Илиева. Тя е и председател на Клуба на дейците на културата в Ловеч, част е и от инициативната група „За езика и рода български“, чиято идея да се работи за опазване на българския език от ненужни чуждици и за защита на богатството на родното слово.
Инициативната група е създадена в Ловеч преди година от представители на културни институции в града по идея на ловчалията Любомир Банчев, който е бизнесмен с интереси към историята, изкуството и литературата.
Илиева припомни, че в тази инициативна група са включени граждани, представители на Регионална библиотека „Беню Цонев“, Клуба на дейците на културата, Ловчанско читалище „Наука – 1870 г.“. Координатор е Любомир Банчев. „Занимаваме се с тази тема, защото смятаме, че в съвременното общество понякога езикът не заема достатъчно почетно място, което заслужава и то българският език. Нормално е в глобализиращ се свят да нахлуват чуждици и все повече да ги търсим и заради технологиите. Но смятам, че съхраняването на българския дух, на българщината може да стане единствено и само чрез езика.
От инициативната група са организирали редица срещи в училищата по темата за опазване на българския език. „Срещнахме подкрепата от учителските колективи, като идеята е, разговаряйки с преподавателите, те да обръщат внимание в ежедневната си работа върху езика и конкретно върху съхраняването на чистотата му. Ако можем една българска дума да не я заменяме с чуждица, това ще бъде един малък успех“, добави преподавателят.
По думите й най-лесно чуждите думи попадат в езика, в ежедневието, в бита чрез медиите. „Даваме си ясна сметка за това, но смятам, че има и начин да се противодейства и това е хубавата книга. Затова има различни инициативи, свързани с четенето и насърчаването му. Според мен, когато детето успее да се докосне до книгата, да чете, да използва дори по-стари български думи в речта си или поне да попита какво означават те, пак сме постигнали нещо“, каза още Жанина Илиева.
По думите й четящото дете пише добре, има повече умения за създаването на различните видове текстове.
Според нея до 7 клас не е толкова страшна тенденцията за навлизане на чужди думи. „Децата все още се ориентират в езика, в начините на съчетаване на словото. Проблемът идва при по-големите ученици, които са под влияние на медиите и на по-силното влияние на технологиите“, посочи още Илиева.
По думите й използването на чуждици идва и от желанието да се изкараме по-умни, че сме нещо повече от другите. „Това донякъде е от липса на самочувствие на българи, които добре владеят и познават богатството на българския език и слово. Смятаме, че ако употребим чужда дума, ще се почувстваме по-важни“, добави Илиева.
Тя заяви още, че трябва да се познава богатството на езика и да му се доверим. Разбирането, че езикът е част от нашето минало, национална идентичност, доверието към него може да ни помогне да оцелеем като нация, да вървим напред, посочи още Жанина Илиева, която повече от 10 години е била журналист, 26 години е учител, също е и редактор на книги.
Съдейки по своя опит, според нея сериозен проблем е грамотността. „Трябва наистина да се започне от училище с голяма строгост и изисквания към работата с учениците, защото истината е, че ако едно дете до края на 4 клас не получи основна, базова грамотност, после вече става много трудно“, заяви още преподавателят.
Тя каза още, че една от инициативите на групата „За езика и рода български“, свързана грамотността и с избягване на чуждиците, бе организираното наскоро езиково състезание „Българският език без чуждици“. То бе насочено към насърчаване на учениците да използват родния си език чисто и грамотно, без излишни чуждици, да развиват умения за създаване на текстове с правилна езикова форма. В него се включиха 49 ученици ловешките училища.
Според възрастовата група писаха по темите: „Отмъщението на думите”, „Какво ще се случи с езиците през 2080 година, „Българският език в дигиталната епоха – приспособяване или обезличаване”. Журито от преподаватели по български език и литература оцениха творбите по оригиналност, езиково богатство, отсъствие на чуждици, структура и стил. Резултатите от състезанието ще бъдат обявени на 24 май по време на церемония по връчване на ежегодните персонални награди на изявени дейци в областта на образованието и възпитанието - барелеф „Св. св. Кирил и Методий“, съобщи още Жанина Илиева.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Пилотите които разказаха историята на разпадаща се Италия
В книгата "Крила в трагедията. Италианските авиаторите след 8 септември" авторът Джулио Ладзати (Giulio Lazzati) разглежда сложната история на италианските пилоти и авиационния персонал след края на Втората световна война. Той посвещава произведението си на ...
|
Избрано
Квартал Дела Витория в Рим: История, Архитектура и Социални Трансформации през 20-ти Век
Квартал Дела Витория в Рим е обект на задълбочен анализ в труда на историчката Паола Чинтоли, озаглавен "Квартал XV Дела Витория". В него авторката разглежда процесите на урбанизация и архитектурни експерименти в жилищното строителство, реализирани от ...
|
Традиционните занаяти – живо наследство или забравен занаят?
|
Ако сте поропуснали
РБ „Георги С. Раковски” възобновява работа в Художествената галерия „Жорж Папазов”
Регионалната библиотека „Георги С. Раковски” в Ямбол възобновява обслужването на читателите си от 12 март в изнесена приемна, разположена в Художествената галерия „Жорж Папазов”. Временното местоположение на библиотеката е необходимо ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |